ДУХОВНОСТиздателство

Манифестиране на определен човек: може ли и редно ли е?

Автор: редакцията на Издателство „Духовност“Публикувано: Тема: Манифестиране и пробуждане
Илюстрация: две запалени свещи в месингови свещници на тъмна дървена маса, всяка със собствен спокоен пламък; между тях лежи разхлабена златна панделка, която не ги свързва.

Не можеш да „манифестираш“ определен човек. Няма доказателства, че мисли, визуализации или писане карат някого да те обикне, да ти пише или да се върне, а изборът е негов, не твой. От теб зависи друго: каква връзка търсиш, как общуваш, дали ще кажеш какво чувстваш и как ще приемеш отговора.

Накратко

  • Американската психологическа асоциация (APA) нарича магическо мислене вярването, че мислите, желанията или ритуалите ти могат да повлияят на събитията или на поведението на другите. Доказателства, че така може да се промени чувството на конкретен човек, няма.
  • В изследване на Габриеле Йотинген и Дорис Майер (2002) влюбените студенти, които са си представяли по-приятни сцени с харесвания човек, около пет месеца по-късно по-рядко са му признали чувствата си и по-рядко са започнали връзка с него; корелацията е слаба и не доказва причина.
  • Психоложката Дороти Тенов описва в книга от 1979 г. „лимеренцията“ — неволен, всепоглъщащ копнеж по вниманието и одобрението на друг човек, обикновено несподелен; още тя отбелязва, че го подхранва несигурността дали другият отвръща. Лимеренцията не е диагноза.
  • В изследване с 464 души (Тара Маршал, 2012) по-честото гледане на профила на бивш партньор във Facebook върви с повече мъка по раздялата и копнеж по него и с по-малко личностно израстване; връзката не доказва причина.
  • В България системното следене, което може да предизвика основателен страх за живота или здравето, е престъпление по чл. 144а от Наказателния кодекс. При опасност — 112; Националната линия за пострадали от домашно насилие е 0800 1 86 76.

Какво означава „манифестиране на определен човек“?

Така наричат опита да насочиш мислите си към един конкретен човек — някого, когото харесваш, бивш партньор, колега, — за да започне той да мисли за теб, да ти пише, да се влюби в теб или да се върне. Похватите са познатите от манифестирането: представяш си общото ви бъдеще, повтаряш утвърдителни изречения с името му, пишеш по схема като метод 369 и търсиш „знаци“, че нещата вече се случват.

Зад тях стоят съвсем човешки въпроси: как да накарам някого да мисли за мен, да ми се обади, да ме обикне. В тях обаче често се смесват две различни желания. Едното е да промениш чувствата на точно определен човек. Другото е да намериш любов — онова, което често наричат „манифестиране на любов“: да си изясниш каква връзка искаш и да ѝ дадеш шанс. За първото няма инструмент, който да работи. За второто има доста и повечето зависят от теб. Какво е манифестирането изобщо и какво казва науката за него — в ръководството ни за манифестирането.

Може ли мисълта ти да накара някого да те обича?

Не. Американската психологическа асоциация (APA) нарича магическо мислене вярването, че събитията или поведението на другите могат да бъдат повлияни от мислите, желанията или ритуалите ти. „Манифестирането на човек“ стъпва точно на него. Не открихме изследване, което да показва, че визуализация или афирмация променят чувствата на друг човек.

Мислите ти обаче влияят на теб — на това какво правиш. Габриеле Йотинген и Дорис Майер питат 103 студенти, влюбени в свой връстник, колко вероятно е да започнат връзка с него и как си представят сцени с него. Около пет месеца по-късно отговарят 83 от тях: онези, които са очаквали успех, по-често са започнали връзка. А онези, чиито фантазии са били по-приятни, по-рядко са признали чувствата си и по-рядко са започнали връзка — корелацията е слаба и не доказва причина. Ако писането или визуализацията все пак ти помагат да си изясниш чувствата и да събереш смелост за разговор, те имат смисъл — като подготовка за действие, не като въздействие върху другия. Защо приятните фантазии подвеждат — в статията „Закон за привличането: работи ли и 7 чести грешки“.

Редно ли е да искаш да „привлечеш“ точно този човек?

Да искаш някого е напълно нормално. Проблемът започва, когато целта е да решиш вместо него. Любов, която не е дадена доброволно, не е отговор на чувствата ти, а резултат от натиск.

В теорията на самоопределението автономията е преживяването, че действаш по собствен избор, а не под натиск; смята се за основна психологическа потребност, която предсказва благополучието. В три изследвания на Хедър Патрик и колегите ѝ (2007) удовлетворените потребности — най-силно близостта, но и усещането, че никой не те принуждава, — вървят с по-добро лично благополучие и по-добра връзка. В третото изследване хората с по-удовлетворени потребности са по-доволни след разногласие — според модела на авторите, главно защото са във връзката по собствени, вътрешни подбуди.

В „Българска манифестация“ на границите е посветена цяла глава. Тя е за умението да казваш „не“, но мисълта важи и в обратна посока:

„Границите не изключват любовта. Те я правят възможна. Защото само когато ти знаеш ясно докъде се простира твоето пространство и докъде — чуждото — можеш истински да се отдадеш в своето.“

„Българска манифестация“, Глава 9: Стъпка 3 — Силата на «Не» и невидимите граници
Илюстрация: две малки растения в отделни глинени саксии на тъмен перваз; и двете се обръщат към една и съща топла светлина, близо едно до друго, без да се преплитат.
Връзката е по-здрава, когато и двамата са в нея по собствен избор.

Какво зависи от теб, когато харесваш някого?

Повече, отколкото изглежда — но само от твоята страна. Ето едни и същи желания, разделени на две:

Не зависи от тебЗависи от теб
Дали ще мисли за тебКолко от деня си прекарваш в мисли за него
Дали ще ти пишеДали ще му кажеш ясно какво чувстваш — веднъж и без натиск
Дали ще отвърне на чувствата тиКак ще приемеш отговора, включително „не“
Дали ще се върнеДали ще продължиш да проверяваш профила му
Кого ще избереКаква връзка търсиш и къде срещаш нови хора

Създателите на WOOP — метода на Габриеле Йотинген (желание, резултат, препятствие, план) — съветват пречката да се търси в теб: върху обстоятелствата често имаме малко власт, но можем да променим как отговаряме на тях. А когато желанието се окаже извън обсега ти, методът помага да го преформулираш, отложиш или пуснеш. „Да се влюби в мен“ може да стане „Да го поканя веднъж на кафе и да приема отговора“. За желанията, които зависят от теб, виж как да манифестираш желанията си.

Кога желанието се превръща в мания?

В началото на една влюбеност е нормално мисълта за другия да се връща непрекъснато. Според APA страстно влюбените обикновено са силно погълнати един от друг, искат чувствата им да бъдат споделени и страдат, щом нещо във връзката не върви. А по-леките натрапливи мисли са нормални и широко разпространени.

Психоложката Дороти Тенов описва в книга от 1979 г. една особена форма на влюбването и я нарича „лимеренция“: неволен, всепоглъщащ копнеж по вниманието и одобрението на друг човек, обикновено несподелен. Още тя отбелязва, че я подхранва несигурността: съмнението дали другият отвръща засилва чувството. Разборът на случай от 2021 г., от който е това описание, изброява и типичните белези:

  • почти постоянни мисли и превъртане на стари разговори в търсене на намек какво чувства той;
  • настроение, което литва или се срива според това дали той е мил, или хладен;
  • взиране в снимките му и препрочитане на съобщенията;
  • ритуали, които пречат на работата и задълженията.

Лимеренцията не е диагноза. Но когато мислите и ритуалите причиняват силно страдание и пречат на живота, те може да отговарят на критериите за обсесивно-компулсивно разстройство.

Защо проверяването на профила му и търсенето на „знаци“ не помагат?

Проверяването на профила върви с повече мъка, не с по-малко, а „знаците“ подвеждат. Психоложката Тара Маршал пита 464 души (повечето млади, 84% жени) колко често гледат профила на бившия си партньор във Facebook. По-честото гледане върви с повече мъка по раздялата и негативни чувства, с повече желание и копнеж по бившия и с по-малко личностно израстване. Това е връзка, не доказана причина: авторката допуска и обратното — че който не може да се откъсне, просто проверява повече.

Склонността към потвърждаване е тенденцията да събираш доказателства за онова, което вече очакваш, и да подминаваш противоречащите. Когато мислиш за някого по цял ден, името му и „вашата“ песен изпъкват повече и изглеждат като послание. Психолозите наричат това илюзорна корелация — привидна връзка между неща, които всъщност не са свързани.

Може да помогне конкретен план. В два полеви експеримента на Ахтцигер, Голвицер и Шийрън (2008) плановете „ако…, тогава…“ пазят целта от нежелани мисли и чувства — при диета и в тенис мачове. Например: „Ако посегна към профила му, тогава оставям телефона в другата стая и излизам за десет минути.“

Илюстрация: смартфон, обърнат с екрана надолу на тъмна дървена маса, до чаша чай и малко растение в саксия, огрени от утринна светлина през прозореца.
Честото гледане на профила на бившия върви с повече копнеж — затова планът „ако…, тогава…“ започва от телефона.

Кога е време да потърсиш психолог?

Отхвърлянето боли и това не е слабост. Хелън Фишър и колегите ѝ сканират мозъка на 15 души, които наскоро са били отхвърлени, но още са силно влюбени. Снимката на човека, който ги е отхвърлил, активира области, свързани с наградата, силното влечение и пристрастяването — според авторите това може да помогне да се обясни натрапливото поведение при отхвърляне в любовта.

Потърси психолог, психотерапевт или психиатър (или първо личния си лекар), ако:

  • мислиш за човека часове на ден, седмици наред, и това не отслабва;
  • не можеш да спреш да проверяваш профилите му, макар че искаш;
  • спиш, работиш или се храниш по-зле;
  • чувстваш безнадеждност или имаш мисли за самонараняване — при непосредствена опасност се обади на 112.

Утвърдено лечение на лимеренцията няма. В случая от 2021 г. терапията ползва когнитивно-поведенчески техники от лечението на обсесивно-компулсивното разстройство. Девет месеца след първото измерване ритуалите са намалели (от 225 на 10 за две седмици). Това е един случай, описан от самата пациентка, не доказателство — но с такава мъка не е нужно да оставаш сам.

Какво да правиш при страх, заплахи или следене?

Ако някой те следи, пише ти непрекъснато след ясно „не“, появява се там, където ходиш, или те заплашва, това не е любов, а натиск. МВР изброява „постоянно следене, проверяване и преследване“ сред формите на психическо домашно насилие, а силната ревност, представяна като „грижа“ или „любов“, — сред ранните предупредителни знаци.

  • При непосредствена опасност — 112.
  • Национална телефонна линия за пострадали от домашно насилие — 0800 1 86 76, безплатна и денонощна.

Системното следене, което може да предизвика основателен страх за живота или здравето, е престъпление по чл. 144а от Наказателния кодекс (от 2019 г.). Следене по закона е всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретен човек — например преследване, показване, че е наблюдаван, или нежелана комуникация по всякакви канали.

А ако си от другата страна и усещаш, че не можеш да спреш да пишеш или да проверяваш след „не“, потърси специалист още сега. В изследване с 411 студенти онези, които натрапчиво преследват някого онлайн, са почти шест пъти по-склонни да го преследват и извън интернет.

Още по темата

Често задавани въпроси

Как да манифестирам мъж, когото харесвам?

Не можеш да решиш вместо него, но можеш да увеличиш шанса нещо да се случи. Бъди там, където се срещате, бъди себе си и в един момент кажи ясно, че го харесваш — например с покана за разходка. Ако откаже или замълчи, уважи отговора и не го тълкувай като „знак“, че трябва да опиташ по-силно. Изборът е негов; твой е изборът как да продължиш.

Как да накарам някого да мисли за мен или да ми пише?

С мисли — по никакъв начин: няма доказателства, че визуализация или афирмация стигат до чуждата глава. Ако искаш контакт, напиши му сам — веднъж, ясно и без натиск. Ако не отговори или откаже, това също е отговор. Повторните съобщения, писането от други профили и чакането на места, където ходи, не са „манифестиране“: така другият може да се почувства преследван.

Може ли да манифестирам бившия си да се върне?

Не. Дали ще се върне, решава той. Можеш да си изясниш какво искаш ти и, ако има смисъл, да проведеш един честен разговор. Ако раздялата е окончателна, по-полезно е да намалиш поводите да мислиш за него: в изследването на Тара Маршал честото гледане на профила на бившия върви с повече копнеж и по-малко личностно израстване. Ако те е наранил, виж и как да простиш на човек, който те е наранил.

Защо постоянно мисля за един човек?

В началото на влюбването това е нормално: страстно влюбените обикновено са силно погълнати един от друг. Изследователите на лимеренцията добавят, че мислите се засилват, когато не знаеш дали чувствата ти са споделени. А след отхвърляне мозъчните системи за награда и влечение остават активни: в изследването на Хелън Фишър и колегите ѝ това личи, когато отхвърлените, но още влюбени гледат снимка на човека, който ги е отхвърлил. Ако мислите не отслабват седмици наред и ти пречат да живееш, потърси психолог.

Има ли знаци от вселената, че някой мисли за теб?

Няма доказателства за такива знаци. Когато мислиш много за някого, по-лесно забелязваш всичко, което ти напомня за него — името му, „вашата“ песен, часовник, който показва 11:11, — и забравяш дните, в които нищо такова не се е случило. Психолозите наричат това склонност към потвърждаване. Единственият сигурен знак за това какво мисли един човек е какво казва и какво прави.

Как да привлечем любовта в живота си?

Не като поръчка на конкретен човек, а като промяна в собствения си живот. Изясни си какво търсиш във връзка — уважение, сигурност, общи интереси, — бъди там, където срещаш нови хора, и прави първата крачка, когато някой ти харесва. Помага трезвото очакване, че е възможно, заедно с план: методът WOOP предлага да назовеш вътрешната си пречка, например срамежливостта, и да решиш предварително какво ще направиш, когато се появи.

Източници

  1. American Psychological Association — Magical thinking — APA Dictionary of Psychology („поведението на другите“ може да се повлияе от мислите, желанията или ритуалите)
  2. Journal of Personality and Social Psychology (PubMed) — Oettingen, Mayer (2002) — The motivating function of thinking about the future: expectations versus fantasies (резюме)
  3. Journal of Personality and Social Psychology (архивно копие от сайта на Университета в Хамбург) — Oettingen, Mayer (2002) — пълният текст; изследване 2: 103 влюбени студенти, проследени след около 5 месеца (83 отговарят); признание на чувствата и начало на връзка
  4. American Psychological Association — Autonomy — APA Dictionary of Psychology (в теорията за самоопределянето: да действаш по избор, а не под натиск; основна потребност)
  5. Journal of Personality and Social Psychology (PubMed) — Patrick, Knee, Canevello, Lonsbary (2007) — The role of need fulfillment in relationship functioning and well-being: a self-determination theory perspective
  6. WOOP my life (Gabriele Oettingen) — WOOP — the practice: four steps (пречката се търси в теб; желание извън обсега ти — преформулирай, отложи или пусни)
  7. American Psychological Association — Passionate love — APA Dictionary of Psychology
  8. American Psychological Association — Intrusive thoughts — APA Dictionary of Psychology (по-леките са нормални и широко разпространени)
  9. American Psychological Association — Limerence — APA Dictionary of Psychology (описана за първи път през 1979 г. от Дороти Тенов, 1928–2007)
  10. Journal of Patient Experience (PubMed Central) — Wyant (2021) — Treatment of Limerence Using a Cognitive Behavioral Approach: A Case Study (Тенов, над 300 интервюта; несигурността; белезите; не е в DSM-5; повторно измерване 9 месеца след първото: от 225 на 10 ритуала за две седмици)
  11. Cyberpsychology, Behavior, and Social Networking (PubMed) — Marshall (2012) — Facebook surveillance of former romantic partners: associations with postbreakup recovery and personal growth (464 участници)
  12. American Psychological Association — Confirmation bias — APA Dictionary of Psychology
  13. American Psychological Association — Illusory correlation — APA Dictionary of Psychology
  14. Personality and Social Psychology Bulletin (хранилище на Университета в Констанц) — Achtziger, Gollwitzer, Sheeran (2008) — Implementation intentions and shielding goal striving from unwanted thoughts and feelings (два полеви експеримента: диета и тенис)
  15. Journal of Neurophysiology (PubMed) — Fisher, Brown, Aron, Strong, Mashek (2010) — Reward, addiction, and emotion regulation systems associated with rejection in love (15 души)
  16. Главна дирекция „Национална полиция“, МВР — Домашно насилие — психическото насилие („постоянно следене, проверяване и преследване“), „червените флагове“, 112 и Национална телефонна линия за пострадали от домашно насилие 0800 1 86 76
  17. lex.bg (текст на Наказателния кодекс) — Наказателен кодекс, чл. 144а (нов — ДВ, бр. 16 от 2019 г.): системно следене
  18. Cyberpsychology, Behavior, and Social Networking (PubMed) — Lyndon, Bonds-Raacke, Cratty (2011) — College students’ Facebook stalking of ex-partners (411 участници; натрапчиво преследване онлайн и извън интернет — почти шест пъти по-вероятно заедно)

Книгите и статиите на издателството имат образователен характер. Те не поставят диагнози и не заместват медицинска, психологическа, правна или финансова консултация.