Енергийна защита: защо попиваш чуждото настроение и как да спреш

Енергийната защита е умението да не поемаш чуждото напрежение и да се възстановяваш бързо, когато все пак си го поел. „Енергия“, която някой ти изсмуква, науката не е измерила. Измерени са обаче емоционалното заразяване, високата чувствителност и стресовата реакция в тялото — а с тях се работи чрез внимание, ясни граници и почивка.

Какво е енергийна защита?

В езотериката „енергийна защита“ означава да се предпазиш от невидимо влияние — лош поглед, завист, „вампири“. В ежедневието обаче хората описват с тези думи нещо съвсем земно: прибираш се без сили след разговор, чуждата тревога ти разваля деня, не можеш да откажеш и после се сърдиш на себе си.

Тук разглеждаме темата през психологията. От тази гледна точка енергийната защита е съчетание от три умения:

• Да забележиш кога чуждото настроение е станало твое — по дишането, стегнатите рамене, внезапната раздразнителност.
• Да се отделиш — да поставиш граница с думи и поведение, без да нападаш и без да се оправдаваш.
• Да се възстановиш — да дадеш на тялото знак, че напрежението е свършило.

Нито едно от трите не изисква вяра в аури или амулети. Изисква упражняване, както всяко друго умение. Думата „енергия“ може да остане — като удобна метафора за това колко сили ти остават вечер.

Защо попивам чуждото настроение?

Явлението се нарича емоционално заразяване. Психологът Илейн Хатфийлд и колегите ѝ го описват така: без да усещаме, имитираме изражението, гласа и стойката на човека срещу нас и в нас се поражда сходна емоция (обзор във Frontiers in Psychology, 2021). Не решаваш да поемеш чуждото напрежение — то се прехвърля, преди да има какъвто и да е съзнателен избор.

Процесът стига до хормоните. В експеримент на Института „Макс Планк“ в Лайпциг и Техническия университет в Дрезден (2014) участниците само наблюдават как друг човек минава през стресов тест. При 26% от наблюдателите кортизолът — хормонът на стреса — се покачва значимо. Когато стресираният е партньорът им, делът е 40%; при напълно непознат — 10%; дори през видеовръзка — 24%.

Заразяването работи и онлайн. В експеримент с 689 003 потребители на Facebook (PNAS, 2014) хората, на които показват по-малко положителни публикации, сами започват да пишат по-малко положителни и повече отрицателни думи. Ефектът е много малък, но показва, че не е нужно дори да виждаш лицето на другия.

Свръхчувствителен човек ли съм?

Терминът „свръхчувствителен човек“ (highly sensitive person, HSP) идва от американския психолог Илейн Арън, която изследва чертата от 1991 г.; на български книгата ѝ е издадена като „Свръхчувствителните хора“. Научното име е чувствителност на сензорната обработка: мозъкът обработва впечатленията по-дълбоко. Според Арън чертата е вродена, имат я 20–30% от хората и е открита при над 100 животински вида — твърде често, за да е разстройство.

В изследване с 906 американски студенти (2018) 31% попадат в групата с висока чувствителност („орхидеи“), 40% — със средна („лалета“) и 29% — с ниска („глухарчета“). Във втора извадка от 230 студенти по-чувствителните реагират по-силно и на весел видеоклип. А в малко мозъчно изследване с 18 души (2014) чертата върви с по-силна активност в зони за внимание и емпатия при гледане на радостни и тъжни лица.

Арън описва чертата с въпроси като тези:

• Лесно ли те претоварват ярката светлина, силните миризми или сирените?
• Казват ли ти, че добре разбираш какво чувстват другите?
• Напрягаш ли се, когато имаш много задачи за кратко време?

Високата чувствителност не е диагноза и не е слабост; и самотестът на Арън не поставя диагнози.

Има ли „енергийни вампири“?

Като научна категория — не. „Енергиен вампир“ не е диагноза, а за „енергия“, която един човек източва от друг, няма научни или медицински данни. Като метафора обаче изразът е точен: след срещи с някои хора редовно оставаш без сили.

По-полезно е да гледаш поведението, вместо да лепиш етикет на човека. Най-често изтощават няколко модела:

• вечното оплакване — говори се само за неговите проблеми, а съвети не се приемат;
• драмата — всяка дреболия е криза, в която трябва да участваш;
• вината — „след всичко, което съм направил за теб“;
• критиката — постоянни забележки, поднесени като грижа;
• нахлуването — обаждания и искания без оглед на твоето време.

Има и втора половина — твоята реакция. Когато обясняваш, успокояваш, оправдаваш се и спасяваш, другият получава знак, че моделът работи. Затова защитата не е да „отблъснеш лошата енергия“, а да промениш своята част: колко време даваш, какво споделяш, на какво отговаряш. Ако обаче става дума за обиди, контрол или заплахи, това вече е насилие и е работа за специалист, не за техники от статия.

Уроки и „лоша енергия“: поверие или психология?

Уроките са живо българско поверие, а вярата в „лошия поглед“ е разпространена при много народи. Според народните представи, описани от Българското национално радио, урочасването идва от „лоши очи“ или от прекалено хвалене, застрашава най-вече децата и младите красиви хора, а признаците са силно главоболие, повръщане, висока температура и общо неразположение. Оттам идват „Пу, да не ти е уроки!“, червеният конец и синьото мънисто. БНР отбелязва и друго: уроките ги няма в нито един учебник по медицина. При такива симптоми, особено у дете, се търси лекар.

Поверието и психологията описват едно и също преживяване на различен език. Разликата е практическа: от „лош поглед“ можеш само да се пазиш, а върху границите и възстановяването можеш да работиш.

Какво казва науката за „енергията“ между хората?

Честният отговор: няма надеждно измерване на лична „енергия“ или аура, която друг човек може да източи. Една от най-известните проверки е публикувана в медицинското списание JAMA през 1998 г. В нея 21 практикуващи „терапевтично докосване“ със стаж от 1 до 27 години — хора, които твърдят, че усещат с ръце човешкото енергийно поле — трябва да познаят, без да гледат, над коя от двете им ръце изследователят държи своята. В 280 опита познават в 44% от случаите — приблизително колкото при случайно налучкване (50%).

Това не значи, че си въобразяваш. Умората след тежък разговор е истинска; истински са ускореният пулс, стегнатата челюст и кортизолът. Обяснението е в нервната система и хормоните, а не в невидимо поле.

Няма и надеждни доказателства, че кристали, амулети или „прочистване“ спират чуждо влияние. Ако малък ритуал ти помага да спреш и да си поемеш дъх, ползата идва от паузата, не от предмета. Езикът на „енергията“ остава полезен за самонаблюдение: „След кого ми свършват силите?“ е добър въпрос, както и да го наречеш. При продължителна умора, тревожност или потиснатост се обърни към лекар или психолог.

Как да поставя граници, без да се чувствам виновен?

Личните граници са правилата, с които определяш как е приемливо другите да се отнасят с теб — така ги описва психологическата служба на Университета на Канзас. Според нея често се съгласяваме против волята си от страх — от отхвърляне или от конфликт, а границата се поставя с асертивно поведение: казваш какво искаш и от какво имаш нужда, без да обвиняваш. Емоционалните граници помагат и да не се влияеш толкова от чуждите настроения.

Няколко похвата, които можеш да изпробваш:

• Кратко „не“ без оправдание. „Няма да мога.“ Всяко излишно обяснение е покана за спор.
• Развалената плоча. Повтаряш спокойно същото изречение, без нови аргументи.
• Сивата скала. На човек, който търси драма, отговаряш кратко, неутрално и скучно.
• Граница по време. „Имам десет минути“ — и на десетата приключваш.
• Граница като информация. „Ако викаш, ще затворя телефона“ — описваш какво ще направиш ти, не какво е длъжен да прави другият.

Вината в началото е нормална: тя показва, че нарушаваш стар навик, а не че правиш нещо лошо. Започни с най-лесния човек и най-малката молба, не с най-трудния разговор в живота си.

На това как да казваш „не“ и да пазиш границите си е посветена глава 9 на „Българска манифестация“ — „Силата на «Не» и невидимите граници“.

Как да се възстановя след изтощителна среща?

Сестрите Емили и Амелия Нагоски, авторки на книгата за прегарянето Burnout, обясняват пред NPR (2019): това, че си се справил с причината за стреса, не значи, че си се справил със стреса в тялото. Стресовата реакция трябва да завърши, а най-ефикасният начин според тях е движението.

• Движение веднага след тежкия контакт — бързо ходене, стълби, танц в кухнята.
• Физиологична въздишка — две вдишвания през носа едно след друго и дълго издишване през устата. В малко проучване на Станфордския университет (2023) 108 души са разделени в четири групи; пет минути такова дишане на ден цял месец повишават доброто настроение повече от медитацията на осъзнатост.
• Назоваване — кажи си с дума какво усещаш. В изследване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (2007) 30 души гледат снимки на лица с различни емоции; когато назоват емоцията с дума, активността на амигдалата — „алармата“ на мозъка — намалява.

Речник на понятията

Емоционално заразяване

Несъзнателно прехвърляне на емоция от човек на човек: имитираме изражението, гласа и стойката на другия и започваме да усещаме подобно на него. Описано от психолога Илейн Хатфийлд и колегите ѝ.

Чувствителност на сензорната обработка (SPS)

Научното име на чертата „висока чувствителност“: по-дълбока обработка на впечатленията и по-силна реакция на средата — и на тежката, и на подкрепящата. Според Илейн Арън е вродена черта на темперамента, не разстройство.

Свръхчувствителен човек (HSP)

Човек с висока чувствителност на сензорната обработка. Терминът highly sensitive person е въведен от психолога Илейн Арън; според нея чертата се среща при 20–30% от хората.

Емпатичен стрес

Стресова реакция в тялото на човек, който само наблюдава чуждо напрежение — например покачване на кортизола, докато гледаш как друг е подложен на стрес.

Кортизол

Хормон, който тялото отделя при стрес, за да се мобилизира за действие. Покачването му е един от измеримите белези на стресовата реакция — именно него измерват в изследването на емпатичния стрес.

Енергиен вампир

Разговорна метафора за човек, след когото оставаш без сили. Не е научен термин и не е диагноза; по-точно е да се говори за модел на поведение — оплакване, драма, вина, критика.

Уроки (урочасване)

Народно поверие, че „лош поглед“ или прекалена похвала причиняват неразположение. Медицината не познава такова заболяване; при реални симптоми се търси лекар.

Лични граници

Правилата, с които определяш как е приемливо другите да се отнасят с теб — с времето, вниманието, тялото и чувствата ти.

Асертивност

Умението да кажеш какво искаш и от какво имаш нужда спокойно и ясно — без да нападаш, без да обвиняваш и без да се оправдаваш.

Стресов цикъл

Пътят на стресовата реакция в тялото — от мобилизацията до успокояването. Остава незавършен, когато причината за стреса е отминала, но тялото не е получило знак, че опасността е свършила.

Физиологична въздишка

Дихателен модел: две последователни вдишвания през носа и едно дълго издишване през устата. В научната литература се среща като „циклично въздишане“ (cyclic sighing).

Назоваване на емоцията

Да кажеш с дума какво усещаш — „тревога“, „гняв“, „срам“. В мозъчно изследване от 2007 г. назоваването на емоция върви с по-слаба активност на амигдалата — структурата, която реагира на заплахи.

Често задавани въпроси

Източници

1. Frontiers in Psychology — Emotional Contagion: A Brief Overview and Future Directions (Herrando и Constantinides, 2021)
2. Max-Planck-Gesellschaft — Your stress is my stress — съобщение за изследването на емпатичния стрес (Engert и кол., 2014)
3. PNAS — Experimental evidence of massive-scale emotional contagion through social networks (Kramer, Guillory и Hancock, 2014)
4. Elaine N. Aron — The Highly Sensitive Person — официален сайт на д-р Илейн Арън
5. Translational Psychiatry — Dandelions, tulips and orchids: evidence for the existence of low-sensitive, medium-sensitive and high-sensitive individuals (Lionetti и кол., 2018)
6. Brain and Behavior — The highly sensitive brain: an fMRI study of sensory processing sensitivity and response to others' emotions (Acevedo и кол., 2014)
7. Издателство „Изток-Запад“ — Илейн Арън, „Свръхчувствителните хора“ — данни за българското издание (2020)
8. Wikipedia — Psychic vampire — раздел Energy vampires (на английски)
9. JAMA — A Close Look at Therapeutic Touch (Rosa, Rosa, Sarner и Barrett, 1998)
10. Българско национално радио — „Да не ти е уроки!“ — представи за урочасването и лечебни практики (2013)
11. Уикипедия — Урочасване
12. University of Kansas, Counseling and Psychological Services — Setting Boundaries
13. NPR — Beating Burnout: Sisters Write Book To Help Women Overcome Stress Cycle — интервю с Емили и Амелия Нагоски (2019)
14. Cell Reports Medicine — Brief structured respiration practices enhance mood and reduce physiological arousal (Balban и кол., 2023)
15. UCLA Health — Putting Feelings Into Words Produces Therapeutic Effects in the Brain — за изследването на Lieberman и кол. (2007)

Книгите и статиите на издателството имат образователен характер. Те не поставят диагнози и не заместват медицинска, психологическа, правна или финансова консултация.