Законът за привличането (пише се и „закон на привличането“) твърди, че мислите и чувствата ти „излъчват“ нещо, което притегля подобни на тях събития. Идеята е американска, отпреди повече от век, а масова я правят филмът и книгата „Тайната“ (2006). Изследванията не я потвърждават. Когато нещо „проработи“, обяснението е по-земно: вниманието, очакванията и действията ти — или съвпадение, което помниш.
Накратко
- Думата „закон“ подвежда: законът на Нютон за всеобщото привличане е физика, а законът за привличането е вярване от американски книги за „силата на мисълта“ отпреди повече от век, върнато в мода от „Тайната“ (2006).
- Езикът на „вибрациите“ е изписан още в книга на Уилям Уокър Аткинсън от 1906 г. Физиката не го потвърждава: магнитното поле на мозъка е толкова слабо, че се засича само със свръхчувствителен уред в екранирана стая (Scientific American, 2007).
- В изследванията на Габриеле Йотинген приятните фантазии за готовия край предсказват по-малко усилия и по-слаб резултат, а в проследяване до 7 месеца — и повече депресивни симптоми.
- При хора с ниска самооценка онези, които повтарят „Аз съм човек, достоен за обич“, се чувстват по-зле от онези, които не го повтарят (Ууд и колеги, 2009); по-голям опит да се повтори изследването обаче не открива такъв ефект.
- Вярата, че всеки получава каквото заслужава, може да доведе до обвиняване на пострадалия. Болестта и бедата не са „привлечени“ с мисли — при симптоми търси лекар.
Какво точно твърди законът за привличането?
Според привържениците му мислите и чувствата действат като магнит: увереността и радостта „притеглят“ хубави събития, а страхът и раздразнението — неприятни. Ще срещнеш три изписвания — „закон за привличането“, „закон на привличането“ и „законът на привличането“; идеята е една.
Позната формула идва от „Тайната“ на Ронда Бърн: поискай, повярвай, получи. Според статията за книгата в Уикипедия трите стъпки са изведени от стих в Евангелието от Матей (21:22). Примерите са в същия дух: Лиза Никълс, една от участничките във филма, обяснява, че щом отваряш пощата в очакване на сметка, тя ще е там, и съветва: „Очаквай чек!“ (цитирано по Skeptical Inquirer).
Една уговорка за думата „закон“. Във физиката „всеобщото привличане“ е гравитацията: законът на Нютон, публикуван през 1687 г., е формула, която се проверява с измерване. Книгите за самопомощ заемат само думата — тяхното „правило“ е убеждение и никой не го е потвърдил така, както е потвърдена гравитацията.
Откъде идват „вибрациите“ в закона на привличането?
Енциклопедия „Британика“ описва „Нова мисъл“ (New Thought) като движение за лечение чрез ума, зародило се в САЩ през XIX век. За негов пръв застъпник обикновено смятат Финиъс Куимби (1802–1866), според когото физическата болест е въпрос на ума. По-късните водачи на движението, добавя енциклопедията, все повече подчертават материалното благополучие.
„Вибрациите“ са изписани черно на бяло в книгата на Уилям Уокър Аткинсън Thought Vibration („Вибрацията на мисълта“, 1906). В първата глава той сравнява закона си със закона за гравитацията. Когато мислим, пише Аткинсън, изпращаме вибрации от „фина ефирна субстанция“, също толкова реални, колкото вибрациите на светлината, топлината, електричеството и магнетизма. А това, че не можем да ги видим, претеглим или измерим, според него не доказва, че ги няма.
През 2006 г. Ронда Бърн пренася същия език във филма и книгата „Тайната“: мислите ни изпращат вибрации, които вселената някак разчита и им отговаря. Тласната от ентусиазма на Опра Уинфри, до март 2007 г. книгата е продадена в близо два милиона екземпляра, пишат Бенджамин Радфорд и Мери Кармайкъл. Цялата хронология е в ръководството ни за манифестирането.
Има ли научни доказателства, че законът за привличането работи?
Не. Обзорът на критиките в английската Уикипедия стига до две констатации: емпирични научни доказателства за закона няма, а самият той широко се смята за псевдонаука. Радфорд и Кармайкъл пишат на сайта на списание Skeptical Inquirer, че нито филмът, нито книгата „Тайната“ имат основа в научната реалност, а книгата дори не обяснява как вселената „чете“ мислите ни и им отговаря.
Физиката също не подкрепя закона. Майкъл Шърмър напомня в Scientific American (2007), че при магнитите се привличат противоположностите, а не подобните. Електрическата активност на мозъка наистина създава магнитно поле, но толкова слабо, че се засича само със свръхчувствителен уред в стая, защитена от външни магнитни източници. Земното магнитно поле, пише той, го надвишава „с 10 порядъка“.
Американската психологическа асоциация нарича магическо мислене вярването, че мислите, желанията или ритуалите ти могат да повлияят на събитията или на поведението на другите. Точно това е сърцевината на закона. Мислите ти обаче влияят на друго — на теб самия.
Защо понякога изглежда, че законът за привличането работи?
Защото мислите наистина променят нещо — твоето поведение. Три механизма обясняват много от „сбъднатите желания“.
- Самоизпълняващо се пророчество (казват и самосбъдващо се) — очакване, което допринася за собственото си сбъдване. Пример на Американската психологическа асоциация: човек, който очаква, че нервите ще му попречат на интервюто за работа. Така и страхът може да се сбъдне.
- Склонност към потвърждаване — търсим доказателства за това, което вече очакваме, и подминаваме противоречащите. Помниш деня, в който си помисли за приятел и той се обади, но не и десетките дни, в които не се обади.
- Очакване срещу фантазия. Габриеле Йотинген и Дорис Майер проследяват четири групи: завършили, които търсят работа; студенти, влюбени в свой връстник; студенти преди изпит; пациенти преди смяна на тазобедрената става. Седмици и месеци по-късно (до две години) по-голям успех имат хората с положително очакване („вероятно ще стане“). При приятните фантазии за готовия край картината е обратна — по-малко усилия и по-слаб резултат. По-късни изследвания показват, че в момента такива фантазии вървят с по-малко депресивни симптоми, но предсказват повече депресивни симптоми в следващите месеци.
Кои са 7 чести грешки със закона за привличането?
Седем капана, в които води вярата в закона, и какво да опиташ вместо тях:
| Грешка | Защо вреди | Вместо това |
|---|---|---|
| Мечтаеш и чакаш | Които често си представят чудесна работа, пращат по-малко молби и получават по-малко предложения от по-трезвите | План „ако…, тогава…“ |
| Виждаш „знаци“ навсякъде | Помниш попаденията, забравяш пропуските | Дневник и на пропуските |
| Гониш „негативните“ мисли | Потиснатата мисъл може да се върне | Назови я и я остави да мине |
| Повтаряш думи, в които не вярваш | При ниска самооценка — по-лошо настроение в един опит; по-голяма проверка не го потвърждава | Изречение, вярно още днес |
| Търсиш вина за болест или беда | „Справедливият свят“ обвинява пострадалия — понякога теб | Отдели какво зависи от теб |
| Заменяш лекаря и плана с вяра | По-силната вяра върви с повече риск и минал фалит — едно изследване, слаба връзка, не доказва причина | Лекар, план, трезва преценка |
| „Привличаш“ конкретен човек | Влюбените, които си рисуват приятни картини, по-рядко започват връзка | Кажи какво чувстваш |
Авторите на „Българска манифестация“ пишат за магическото мислене:
„Това е като да ядеш снимка на вечеря и да се чудиш защо все още си гладен.“
Въведение, „Първа грешка“
Защо „мисли само позитивно“ може да ти навреди?
Ако вярваш, че тревожната мисъл „привлича“ бедата, естественият ход е да я гониш. Това е по-трудно, отколкото звучи, и може да се обърне срещу теб. В класическия опит на Даниъл Уегнър (1987) хората, помолени пет минути да не мислят за бяла мечка, не успяват. А после, когато ги помолят да мислят за нея, се сещат за нея по-често от онези, които са мислили за нея от началото.
Подобен капан може да крият и афирмациите. В опит на Джоан Ууд половината участници си повтарят „Аз съм човек, достоен за обич“, а другата половина — не. Хората с ниска самооценка, които го повтарят, се чувстват по-зле от онези, които не го повтарят. При високата самооценка е обратното, но ефектът е слаб. По-голям опит да се повтори изследването (2020) обаче не открива разлика — затова не е ясно колко е устойчив ефектът.
Какво тогава? Да приемаш мислите, вместо да ги гониш. В изследване на Форд и колеги хората, които по навик приемат негативните си емоции и мисли, вместо да ги съдят, имат по-добро психично здраве — и шест месеца по-късно.
Твоя ли е вината, ако се разболееш или те сполети беда?
Не. Тук законът за привличането може да навреди най-много: щом мислите привличат събитията, болестта, катастрофата или фалитът изглеждат „привлечени“ от самия пострадал. Радфорд и Кармайкъл го наричат „грозната обратна страна“ на „Тайната“. Корените са стари: според „Британика“ в принципите на Международния алианс на „Нова мисъл“ (1916–1917) стои, че човешките болести по същество са въпрос на неправилно мислене — макар движението, по думите ѝ, да не отбягва медицината, както е правила Мери Бейкър Еди, основателката на Християнската наука.
Мелвин Лърнър описва вярата в справедлив свят — представата, че хората получават каквото заслужават. Американската психологическа асоциация отбелязва, че тя може да доведе до убеждението, че невинната жертва на злополука или нападение някак си е виновна или го заслужава.
Затова при физически симптоми или тежко състояние търси лекар, а при насилие — помощ веднага (в спешен случай 112). Не залагай и пари на усещане: в едно от трите изследвания на Диксън и колегите му (369 души) онези, които вярват по-силно в манифестирането, са по-склонни към риск, по-често притежават криптовалута и по-често са минали през фалит. Авторите наричат връзките слаби; те не доказват причина.
Какви упражнения да опиташ вместо закона за привличането?
Ако искаш да запазиш хубавото от закона — яснотата и вярата, че нещо е възможно, — съчетай ги с действие. Четири упражнения, първите две с опора в изследванията:
- План „ако…, тогава…“. „Ако е понеделник и си пия кафето, тогава изпращам една кандидатура.“ Метаанализ на Паскал Шийрън, Оливия Листръм и Петер Голвицер обобщава 642 проверки: такива планове помагат за действията, мислите и чувствата — по-силно, когато са точно във формата „ако…, тогава…“, когато силно искаш да постигнеш целта и когато планът е повторен.
- WOOP — желание, резултат, препятствие, план. Метаанализ на 21 изследвания с 15 907 участници намира малък до среден ефект върху постигането на целите; авторите предупреждават, че реалният може да е и по-малък.
- Дневник на попаденията и пропуските. Една седмица записвай всеки „знак“, но и всеки път, когато очакваното не се е случило.
- Честно изречение. Вместо „Всичко ще е перфектно“ — „Тревожа се и се подготвям“. Авторите на „Българска манифестация“ предлагат същата посока: от „Аз съм успешен“ към „Аз се движа към успеха“.
Ако обичаш писането по схема, виж и как се прави метод 369.
Още по темата
Често задавани въпроси
Как да използвам закона за привличането в живота си?
Вземи здравата му част и остави „космическата“. Яснотата какво искаш е полезна, ако я свържеш с действие: запиши желанието, най-вероятната пречка и какво ще направиш, ако се появи — подробно е в упражненията по-горе. Всяка седмица отбелязвай какво се е получило и какво не. А ако някой ден не мислиш „позитивно“, не си привлякъл нищо лошо.
Работи ли законът за привличането в любовта?
Не така, както го обещават. Мислите ти не могат да променят чуждата воля. В едно от изследванията на Габриеле Йотинген и Дорис Майер студенти, влюбени в свой връстник, описват как си представят бъдещето с този човек. Месеци по-късно онези, които са си рисували приятни картини, по-рядко са признали чувствата си и по-рядко са започнали връзка. От теб зависи друго: да кажеш какво чувстваш и да приемеш отговора.
Ако мисля негативно, ще привлека ли нещо лошо?
Не. Нищо не показва, че мислите притеглят събития — нито хубави, нито лоши. Усилието да прогониш една мисъл може да я върне: в класическия опит с бялата мечка хората, които са се опитвали да не мислят за нея, после са мислили за нея повече от онези, които са мислили за нея от самото начало. По-полезно е да назовеш тревогата и да провериш има ли какво да направиш. Ако не те оставя седмици наред, потърси специалист.
Какви са мненията за закона за привличането?
Разделени са. Привържениците — от Уилям Уокър Аткинсън до Ронда Бърн и Естер Хикс — го представят като всеобщ закон. Критиците в Skeptical Inquirer и Scientific American посочват, че законът няма научна основа и прехвърля вината за бедите върху пострадалите. Изследванията дават по-нюансиран отговор: очакването, че целта е постижима, върви с по-голям успех, а приятните фантазии за готовия край — с по-малко усилия и по-слаб резултат.
Айнщайн ли е казал „Всичко е енергия“?
Няма доказателства за това. Изследователският сайт Quote Investigator не намира основание да се приписва на Айнщайн изречението „Всичко е енергия… Настрой се на честотата на реалността, която искаш“, а то липсва и в сборника с негови цитати на Принстънското университетско издателство. Най-ранната следа, която сайтът открива, е архивно копие от април 2000 г. на страница от bashar.org с учението на Башар — същност, от чието име Дарил Анка твърди, че говори; под текста стои името на Анка. Изводът на Quote Investigator: думите вероятно са на Анка.
Защо във форумите толкова хора казват, че законът за привличането им е проработил?
Защото историите за успех се разказват, а несбъднатите желания — рядко. Критиците посочват, че подобни свидетелства са податливи на склонност към потвърждаване и на изкривяване при подбора. Част от успехите са истински, но идват от действията и обстоятелствата, не от „вибрациите“. В изследванията на Йотинген по-често успяват хората, които трезво преценяват, че целта е постижима, а приятните фантазии за готовия край вървят с по-малко усилия. Едно лично свидетелство не доказва закон.
Източници
- Wikipedia (на английски) — Law of attraction (New Thought) — „няма емпирични научни доказателства“, псевдонаука; критиките (склонност към потвърждаване и изкривяване при подбора)
- Wikipedia (на английски) — The Secret (Byrne book) — филмът (март 2006 г.) и книгата; „ask, believe, receive“ по Матей 21:22
- Wikipedia (на английски) — Newton's law of universal gravitation — „first published on 5 July 1687“
- Encyclopaedia Britannica — New Thought — движение за лечение чрез ума от XIX век; Финиъс Куимби (1802–1866); принципите на Международния алианс (1916–1917): болестите като „въпрос на неправилно мислене“; не отбягва медицината; материалното благополучие
- Internet Archive — William Walker Atkinson — Thought Vibration or the Law of Attraction in the Thought World (сканирано издание от 1908 г.; първо издание 1906 г.), глава I
- Skeptical Inquirer (Committee for Skeptical Inquiry) — Benjamin Radford, Mary Carmichael — Secrets and Lies (29.03.2007): „няма основа в научната реалност“, „грозната обратна страна“, близо два милиона продадени книги, „Очаквай чек!“ (Лиза Никълс)
- Scientific American — Michael Shermer — The (Other) Secret (01.06.2007): при магнитите се привличат противоположностите; магнитното поле на мозъка, SQUID, земното поле го надвишава „с 10 порядъка“
- American Psychological Association — Magical thinking — APA Dictionary of Psychology
- American Psychological Association — Self-fulfilling prophecy — APA Dictionary of Psychology (примерът с интервюто за работа)
- American Psychological Association — Confirmation bias — APA Dictionary of Psychology
- American Psychological Association — Just-world hypothesis — APA Dictionary of Psychology (Мелвин Лърнър; обвиняване на невинната жертва)
- Journal of Personality and Social Psychology (PubMed) — Oettingen, Mayer (2002) — The motivating function of thinking about the future: expectations versus fantasies (резюме)
- Journal of Personality and Social Psychology (архивно копие от сайта на Университета в Хамбург) — Oettingen, Mayer (2002) — пълният текст; изследване 2: влюбените студенти (признание и начало на връзка след 5 месеца)
- Review of General Psychology (PDF на Университета на Минесота) — Baumeister, Vohs, Oettingen (2016) — Pragmatic Prospection: How and Why People Think About the Future (завършилите с чести фантазии за чудесна работа пращат по-малко молби и получават по-малко предложения)
- Psychological Science (PubMed) — Oettingen, Mayer, Portnow (2016) — Pleasure Now, Pain Later: Positive Fantasies About the Future Predict Symptoms of Depression
- Psychological Science (PubMed) — Wood, Perunovic, Lee (2009) — Positive self-statements: power for some, peril for others
- Journal of Contextual Behavioral Science (ACBS) — Flynn, Bordieri (2020) — On the failure to replicate past findings regarding positive affirmations and self-esteem, 16: 49–61
- Journal of Personality and Social Psychology (PubMed) — Wegner, Schneider, Carter, White (1987) — Paradoxical effects of thought suppression
- Journal of Personality and Social Psychology (PubMed) — Ford, Lam, John, Mauss (2018) — The psychological health benefits of accepting negative emotions and thoughts
- Personality and Social Psychology Bulletin (PubMed Central) — Dixon, Hornsey, Hartley (2023) — “The Secret” to Success? The Psychology of Belief in Manifestation (пълен текст; изследване 3: 369 души, риск, криптовалута, фалит, „subtle“ връзки)
- Frontiers in Psychology (PubMed) — Wang, Wang, Gai (2021) — A Meta-Analysis of the Effects of Mental Contrasting With Implementation Intentions on Goal Attainment
- European Review of Social Psychology (хранилище на Университета в Констанц) — Sheeran, Listrom, Gollwitzer (2025) — The when and how of planning: Meta-analysis of the scope and components of implementation intentions in 642 tests
- Wikipedia (на английски) — Esther Hicks — лекции и книги за закона за привличането; „честотата“ на вселената; участие в първия вариант на „Тайната“
- Quote Investigator — Everything Is Energy and That’s All There Is To It. Match the Frequency of the Reality You Want (16.05.2012)
Книгите и статиите на издателството имат образователен характер. Те не поставят диагнози и не заместват медицинска, психологическа, правна или финансова консултация.