Карл Юнг: кой е той и пет идеи, с които и днес говорим за себе си

Карл Густав Юнг (26 юли 1875 г. — 6 юни 1961 г.) е швейцарски психиатър и основател на аналитичната психология. От него идват понятията лично и колективно несъзнавано, архетип, персона, Сянка, индивидуация, психологически типове и синхроничност. Работи в клиниката Бургхьолци и скъсва с Фройд през 1913 г. Идеите му са влиятелни, но повечето не се поддават на емпирична проверка.

Кой е Карл Юнг и какво точно е направил?

Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил и умира на 6 юни 1961 г. в Кюснахт — по данни на Neue Deutsche Biographie. Завършва медицина в Базел през 1900 г. Дисертацията му от 1902 г. е „За психологията и патологията на така наречените окултни явления“ — случай на медиум, петнайсетгодишно момиче. В клиниката Бургхьолци работи до 1909 г. — като асистент при Ойген Блойлер, а от 1905 г. като старши лекар; там прави опитите с асоциации на думи, от които израства понятието „комплекс“. От 1905 г. е и преподавател по психиатрия в Цюрихския университет, а през 1914 г. напуска поста (по други справочници — още през 1913 г.). Преподава психология и в ETH в Цюрих (1933–1941), а през 1944 г. поема катедра по медицинска психология в Базел, но след тежък инфаркт скоро спира да преподава.

Основава школата на аналитичната психология. Не е бил шаман: като лекар той работи със сънищата, рисунките и разказите на пациентите си. Окултното, астрологията и алхимията изследва главно като психологически материал, макар че парапсихичните явления смята за реални.

Защо скъсва с Фройд и какво е колективното несъзнавано?

Юнг пише на Фройд от 1906 г., а през 1910 г. е избран за първи президент на новоучредената Международна психоаналитична асоциация. Към 1911 г. отношенията им се влошават и през 1913 г. се разпадат. Решаващият спор, по думите на Юнг в лекция от 1916 г., е за либидото — сексуалност ли е, или по-обща психична енергия. Разминават се и във възгледите си за несъзнаваното: за Фройд то е главно изтласкано лично съдържание, а Юнг твърди, че под него има вроден слой.

„Един повече или по-малко повърхностен слой на несъзнаваното несъмнено е личен. Наричам го лично несъзнавано. Но това лично несъзнавано, както изглежда, лежи върху по-дълбок слой, който не произтича от личния опит и от личните постижения, а е вроден. Този по-дълбок слой наричам колективно несъзнавано.“

Юнг, „Интеграцията на личността“ (англ. изд., 1939), с. 52

Според него личното несъзнавано съдържа „главно т. нар. емоционално заредени комплекси“, а колективното — архетиповете (с. 53). Внимавай с думата „вроден“: това е хипотеза, изградена върху клинични наблюдения, а не измерена структура в мозъка.

Какво е персоната и лъжа ли е да я носиш?

Думата идва от маската на античния актьор. Юнг определя персоната така:

„Персоната е сложна система от отношения между индивидуалното съзнание и обществото — нещо като маска, предназначена, от една страна, да създава у другите определено впечатление, а от друга — да прикрива истинската природа на индивида.“

Юнг, Събрани съчинения, т. 7, § 305 (1928), с. 192

Веднага след това той пише, че обществото очаква — и трябва да очаква — всеки да играе отредената му роля възможно най-добре: обущарят да е обущар, поетът да е поет, а човек, който е и двете, изглежда „особен“ и ненадежден. Тоест персоната не е просто лъжа: за Юнг изграждането ѝ е „неизбежна необходимост“ (§ 305), макар самата персона да е „привидност“, която „по същество не е нищо реално“ (§ 246). Проблемът започва, когато се отъждествиш с нея: Юнг пише за хора, които „наистина вярват, че са това, на което се правят“ (§ 306). Още в лекция от 1916 г. я нарича маска, която „имитира индивидуалност“. Какво става с неприетото, което остава зад маската, е темата на статията ни за Сянката според Юнг.

Какво значи индивидуация и самотен път ли е?

В главата с определенията в „Психологически типове“ Юнг дава най-стегнатата си формулировка: индивидуацията е „процесът, чрез който се образуват и разграничават отделните същества; в частност — развитието на психологическия индивид като същество, различно от общата, колективна психология“ (§ 757). В „Интеграцията на личността“ (1939) го казва по-просто: това е психологическият процес, който прави от човека „индивид“, тоест неповторима, неделима цялост.

Две недоразумения си струва да изясним. Първо, индивидуацията не е оттегляне от хората: Юнг изрично пише, че процесът „трябва да води към по-наситени и по-широки колективни връзки, а не към изолация“ (§ 758). Второ, няма финал, няма степени и няма сертификат. Това е описание на посока, а не метод с измерим резултат — затова и въпросът „докъде съм стигнал с индивидуацията“ остава без отговор. Понятието е полезно като език за самонаблюдение, не като оценка.

Юнг ли е създал теста Майерс-Бригс?

Не. През 1913 г. Юнг въвежда двойката екстраверсия и интроверсия в статия, в която сравнява истерията с dementia praecox (ранно слабоумие, днес шизофрения). През 1921 г. излиза книгата му „Психологически типове“, преведена на английски през 1923 г. Според фондацията на Майерс и Бригс по това време Катарин Кук Бригс вече е работила по своя система. Първата версия на въпросника тя и дъщеря ѝ Изабел Бригс Майерс правят по време на Втората световна война, а според фондацията Изабел развива въпросника и теорията към него през 50-те и 60-те години.

Изследванията не подкрепят „типовете“ като отделни чекмеджета: в едно изследване с около 12 000 участници в програми за развитие на лидери разпределенията по четирите скали се струпват в средата, а по-ранните съобщения за два върха се оказват артефакт от начина на изчисляване.

Какво е синхроничност и доказана ли е?

Юнг определя синхроничността като „съвпадение във времето на две или повече причинно несвързани събития, които имат същото или подобно значение“, за разлика от простата едновременност (Събрани съчинения, т. 8, § 849). Най-известният му пример: пациентка разказва сън, в който ѝ подаряват златен скарабей, и точно тогава по стъклото зад Юнг почуква златистозелена бронзовка. Самият той добавя: „Нищо подобно не ми се е случвало нито преди, нито след това.“ В същата книга дава и други примери.

Доказана не е — и по самата си природа трудно може да бъде. За астрологичния си експеримент Юнг пише, че ако числата попаднат в границите на случайността, те „не подкрепят астрологичното твърдение“, но пак са смислени, защото изглеждат като потвърждение. При такова мерило и чистата случайност минава за смисъл. Шест експеримента, публикувани в Science през 2008 г., свързват загубата на контрол с това, че хората виждат повече мними закономерности в случайни данни, но седем по-късни експеримента (2018) не откриват такъв ефект, а повторен от същите автори метаанализ показва силно публикационно изкривяване (печатат се предимно положителните резултати).

Кои цитати на Юнг са истински и кои само му се приписват?

Най-разпространеният „цитат на Юнг“ в мрежата е: „Докато не осъзнаеш подсъзнателното, то ще управлява живота ти и ти ще го наричаш съдба.“ В този вид не го открихме в нито един от шестте тома, които отворихме. Истинският цитат е по-тесен по смисъл и стои в „Еон“ (т. 9/II, § 126, с. 71): „Психологическото правило гласи, че когато вътрешна ситуация не бъде осъзната, тя се случва навън — като съдба.“ Юнг стига до това правило първо при отделния човек: който не поеме доброволно цялостта си, я среща „против волята си“, в негативна форма (§ 125). После го прилага към свят, разцепен „на две привидно непримирими половини“.

Проверката е проста: истинският цитат има заглавие, том и параграф или страница. Цитатите тук са проверени в дигитални издания, които наистина отворихме, и са в наш превод от английските — препратките са в източниците. Видиш ли „мисъл на Юнг“ без такава следа, приеми, че произходът ѝ е неизвестен, докато не се докаже обратното. Това важи и за най-споделяните: „На каквото се съпротивляваш, то остава“ също не се среща в тези шест тома.

Кои книги са наистина написани от Юнг и откъде да започнеш?

Три уточнения спестяват разочарование. Книгата „Спомени, сънища, размисли“ не е изцяло написана от Юнг: записана е от Аниела Яфе — това е посочено още в заглавието на българското издание. „Човекът и неговите символи“ (1964) е колективна книга от пет части: Юнг пише първата, а останалите — Джоузеф Хендерсън, Мари-Луиз фон Франц, Аниела Яфе и Йоланде Якоби. А „Червената книга“ е частен ръкопис, който той не публикува приживе; излиза на 7 октомври 2009 г. под редакцията на Сону Шамдасани, в английски превод на Марк Кибурц, Джон Пек и Шамдасани — красива е, но не е въведение.

За начало „Човекът и неговите символи“ е най-подходящата книга, а за самото понятие „Сянка“ — темата ни за работата със Сянката. И едно трезво наблюдение: тези идеи са език за самонаблюдение, не процедура. Книгата „Пътя на Сянката“ на Издателство „Духовност“ например никъде не цитира Юнг, но глава 8, „Защо срещата със Сянката се проваля“, е точно за разликата между разбиране и промяна: „Самокритиката не реорганизира навика; тя го захранва.“

Още по темата

• Архетипите на Юнг: какво са, кои са и как да откриеш своите?
• Сянката според Юнг: какво е и как да я разпознаеш в себе си
• Какво е самосаботаж, защо сам си пречиш и как да спреш?

Често задавани въпроси

Източници

1. Deutsche Biographie (Bayerische Akademie der Wissenschaften) — Jung, Carl Gustav — Neue Deutsche Biographie 10 (1974): дати и места на раждане и смърт, бащата Паул Юнг, асистент при Блойлер и старши лекар в Бургхьолци от 1905 г., доцентура в Цюрих от 1905 г., ETH Цюрих 1933–1941, Базел от 1944 г. (преподаването спира през 1945 г.)
2. International Association for Analytical Psychology (IAAP) — Carl Gustav Jung — биографична справка: кореспонденцията с Фройд от 1906 г., влошаването към 1911 г. и скъсването през 1913 г.
3. Project Gutenberg — C. G. Jung, „Collected Papers on Analytical Psychology“ (2. изд.) — гл. I (дисертацията от 1902 г.; „Miss S. W., 15 1/2 years old“), гл. VII „Psychoanalysis“ (с. 222, сънят), гл. XI „A Contribution to the Study of Psychological Types“ (1913, с. 287–288), гл. XV „The Conception of the Unconscious“ (лекция от 1916 г.: с. 445 — „sexuality or energy“; с. 457 — персоната; с. 467 — сънищата като компенсация)
4. Internet Archive — C. G. Jung, „The Integration of the Personality“ (Farrar & Rinehart, 1939, прев. Stanley Dell) — с. 3 (индивидуация), с. 52–53 (лично и колективно несъзнавано, „feeling-toned complexes“, думата „архетип“ от Августин)
5. Internet Archive (Princeton University Press) — C. G. Jung, „Psychological Types“ — The Collected Works, vol. 6: § 757–758 (определението за индивидуация, с. 448), § 957–958 (две нагласи, четири функции, осем разновидности, с. 540)
6. Internet Archive (Princeton University Press) — C. G. Jung, „Two Essays on Analytical Psychology“ — The Collected Works, vol. 7: § 78 (любов и воля за власт, с. 53), § 246 (персоната като „semblance“, с. 158), § 305–306 (персоната, „unavoidable necessity“ и отъждествяването с нея, с. 192–193)
7. Internet Archive (Princeton University Press) — C. G. Jung, „The Structure and Dynamics of the Psyche“ — The Collected Works, vol. 8: § 843 (скарабеят, с. 438), § 844–845 (птиците) и § 852 (сънят за смъртта на приятел, с. 443) — другите примери, § 846 („a large number“ случаи, с. 440), § 849 (определението за синхроничност, с. 441), с. 476–477 (астрологичният опит), с. 205, бел. 118 и с. 445 (парапсихичните явления и опитите на Райн)
8. Internet Archive (Princeton University Press) — C. G. Jung, „Aion“ — The Collected Works, vol. 9, part 2: гл. V „Christ, a Symbol of the Self“, § 125–126, с. 70–71
9. The Myers & Briggs Foundation — Myers-Briggs & Jung legacy — „Jung's book, Psychological Types, was translated into English in 1923“; Изабел Бригс Майерс създава въпросника „in the 1950s and 60s“
10. The Myers & Briggs Foundation — MBTI Basics — четирите двойки предпочитания (E–I, S–N, T–F, J–P) и 16 типа
11. PubMed (National Library of Medicine) — Bess, T. L., Harvey, R. J. (2002). Bimodal score distributions and the Myers-Briggs Type Indicator: fact or artifact? Journal of Personality Assessment, 78(1), 176–186
12. PubMed (National Library of Medicine) — Whitson, J. A., Galinsky, A. D. (2008). Lacking control increases illusory pattern perception. Science, 322(5898), 115–117
13. Philemon Foundation — C. G. Jung's Red Book: Liber Novus — непубликувана от Юнг книга, издадена на 7 октомври 2009 г. от W. W. Norton; редакция Сону Шамдасани, превод Марк Кибурц, Джон Пек и Сону Шамдасани
14. Philemon Foundation — Modern Psychology: C. G. Jung's Lectures at the ETH Zürich, 1933–1941 — и оставката от медицинския факултет на Цюрихския университет през 1914 г.
15. International Psychoanalytical Association — Our history — IPA е учредено през 1910 г. на конгреса в Нюрнберг, с Карл Юнг като първи президент
16. Българско общество по аналитична психология „К. Г. Юнг“ — За нас — Българско общество по аналитична психология „К. Г. Юнг“: група в София от 1992 г., регистрация 2001 г., статут на развиваща се група към МААП от 2000 г., обучителна програма от 2007 г.
17. Хеликон (каталог) — К. Г. Юнг, „Спомени, сънища, размисли — записани от Аниела Яфе“ (каталожен запис)
18. Хеликон (каталог) — К. Г. Юнг и др., „Човекът и неговите символи“ (Леге Артис, 2002, 360 с.) — по описанието: „Съавтори на Юнг в тази книга са четирима сътрудници“
19. Encyclopedia.com (Gale) — Jung, Carl Gustaf — „Jung worked at the Burghölzli for nine years, until 1909“; лекторат по психиатрия в Цюрих от 1905 г. (по този справочник — до 1913 г.); през 1944 г. — счупване на крака и тежък инфаркт
20. The Myers-Briggs Company — Our Story — „During WWII, the MBTI is developed by Katharine Cook Briggs and her daughter Isabel Briggs Myers“
21. Collabra: Psychology (University of California Press) — van Elk, M., Lodder, P. (2018). Experimental Manipulations of Personal Control do Not Increase Illusory Pattern Perception. Collabra: Psychology, 4(1), 19 — седем експеримента без ефект; отделно повторен от авторите метаанализ показва силно пристрастие към публикуване
22. University of Pennsylvania Libraries (каталог) — „Man and His Symbols“ (Doubleday, 1964) — съдържание: Jung; Henderson; von Franz; Jaffé; Jacobi; заключение от von Franz
23. Encyclopedia.com (Gale) — Sonu Shamdasani, „Jung, Carl (1875–1961)“ — Encyclopedia of Modern Europe: „In 1909 he left the Burghölzli…“; „In 1914 he… resigned from the University of Zurich“

Книгите и статиите на издателството имат образователен характер. Те не поставят диагнози и не заместват медицинска, психологическа, правна или финансова консултация.